Филипини
Филипини
Филипините се превръщат в испанска колония през 16ти век, като са предадени на САЩ през 1898г., след края на Испано-американската война. През 1935г. Филипините се превръщат в самоуправляваща се държава. Избраният за президент Мануел Кезон е натоварен със задачата да подготви страната за независимост след 10 годишен период на преход. През 1942г. , през периода на Втората световна война, островите попадат под японска окупация, а военните части на САЩ и Филипините воюват заедно през 1944-1945г. за да възвърнат контрола върху територията. На 4 юли 1946г. Република Филипини постига своята независимост. Продължилото 20 години управление на Фердинанд Маркос приключва през 1986г., когато народно движение в Манила (“EDSA 1″) го изпраща в изгнание и избира Корасон Акино за президент. Нейният мандат е затруднен от няколко опита за преврат, които обричат на провал усилията, насочени към цялостно политическо стабилизиране и икономическо развитие. Фидел Рамос е избран за президент през 1992г., като неговата администрация постига по-видима стабилност и прогрес в икономическите реформи. САЩ затваря военните си бази на островите през 1992г. Джоузеф Естрада е избран за президент през 1998г., но наследен от неговия вицепрезидент Глория Магапакал Оройо през януари 2001г. след обвинението в корупция и последващото дело срещу Естрада, предизвикали появата на ново народно движение (“EDSA 2″) с настояване за оставката на президента. През май 2004г. Магапал-Оройо е избрана за президент при 6 годишен мандат. Правителството на Филипините е изправено пред предизвикателството да се справи с 3 терористични групировки от списъка на чуждите терористични организации на САЩ. През 2006г. и 2007г. обаче правителството бележи значителни успехи при залавянето и убийството на ключови, издирвани терористи. Десетилетия въстанически надигания на мюсюлмани в южните Филипини приключват с мирно споразумение с една от групировките и спорадични мирни преговори с друга от тях.
